14.10.2016 г., 23:49

Съботна закачка

522 0 3

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.

 

Нова седмица ме чака.
Трябва сила и кураж.
Мъкне раница глупакът
както фермерът - сенаж.

 

Потен, изморен, без сили,
щом пристигна в моя дом,
всичко трябва да прибирам,
после тенджера, котлон...

 

Щом завърша със храната
и съдбата си коварна,
Пак задачка, хем позната-
дрехи чакат за пералня.

 

Как жените се оправят
в този динамичен век?
Духове не им помагат.
Мъж е половин човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развесели ме
  • Вал,това вече е илюзия
    жената ни е впрегнала юзда
    вече сме във нов етап,прелюдия
    матриархат,тежко му на мъжа.
  • Поздравления за финала, Вал! Толкова добре изведен – убедително и логично.
    Благодаря ти от името на всички жени!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...