14 окт. 2016 г., 23:49

Съботна закачка

521 0 3

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.

 

Нова седмица ме чака.
Трябва сила и кураж.
Мъкне раница глупакът
както фермерът - сенаж.

 

Потен, изморен, без сили,
щом пристигна в моя дом,
всичко трябва да прибирам,
после тенджера, котлон...

 

Щом завърша със храната
и съдбата си коварна,
Пак задачка, хем позната-
дрехи чакат за пералня.

 

Как жените се оправят
в този динамичен век?
Духове не им помагат.
Мъж е половин човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развесели ме
  • Вал,това вече е илюзия
    жената ни е впрегнала юзда
    вече сме във нов етап,прелюдия
    матриархат,тежко му на мъжа.
  • Поздравления за финала, Вал! Толкова добре изведен – убедително и логично.
    Благодаря ти от името на всички жени!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...