14 окт. 2016 г., 23:49

Съботна закачка

520 0 3

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.

 

Нова седмица ме чака.
Трябва сила и кураж.
Мъкне раница глупакът
както фермерът - сенаж.

 

Потен, изморен, без сили,
щом пристигна в моя дом,
всичко трябва да прибирам,
после тенджера, котлон...

 

Щом завърша със храната
и съдбата си коварна,
Пак задачка, хем позната-
дрехи чакат за пералня.

 

Как жените се оправят
в този динамичен век?
Духове не им помагат.
Мъж е половин човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развесели ме
  • Вал,това вече е илюзия
    жената ни е впрегнала юзда
    вече сме във нов етап,прелюдия
    матриархат,тежко му на мъжа.
  • Поздравления за финала, Вал! Толкова добре изведен – убедително и логично.
    Благодаря ти от името на всички жени!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...