1 ago 2010, 0:23

Събрах ти още нещо

  Poesía
1.6K 0 54

/на Ди/


Не се събудих, в тази ясна утрин,

до твоите сънуващи очи,

но рано е - денят едва е светнал -

гората самотата приглуши.

 

Дочувах стъпките ти – отдалеч.

Разпукаха се съчки в тишината,

а тя довя от птици горска реч.

И вдишах полъха на ведрината.

 

Изплъзнах се, тъй слънчева и нежна,

от меката прегръдката на съня.

Забързана, на пръсти, по тревата –

косите ми се къпеха в роса -


набрах ти теменужено букетче

и още нещо... в топли шепи скрито.

Цветята подредих и замечтах се…

да те посрещна и да ти даря усмивка.

 

Очаквам те вратата да отвориш –

в сърцето ми потрепва всяка жилка.

За теб прибавих тайно цялата си обич

в ароматен чай от свежи билки.

 

28.07.2010

Julie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....