28 mar 2008, 13:50

Събудени очи

  Poesía
742 0 15
Мои мъртви сънени очи,
мои мрачни фанатици,
мои бледи, восъчни светци,
кривнали от времето встрани!

С колко багри, звуци в полутон,
вдигахте огради и стени,
без да знаете за миг покой,
двоен живот във вас тупти!

В повяхнало-зелени листа,
някой ще открие своя живец,
за свежо-сгърчена зеленина,
ще плаща с еднопосочен билет.

И заселвате тъга в моя жив дом
и чакате, хитреци,  да се преломя,
и тежко посървате моя живот,
аз напук - в пролет ще се претворя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...