Mar 28, 2008, 1:50 PM

Събудени очи

  Poetry
741 0 15
Мои мъртви сънени очи,
мои мрачни фанатици,
мои бледи, восъчни светци,
кривнали от времето встрани!

С колко багри, звуци в полутон,
вдигахте огради и стени,
без да знаете за миг покой,
двоен живот във вас тупти!

В повяхнало-зелени листа,
някой ще открие своя живец,
за свежо-сгърчена зеленина,
ще плаща с еднопосочен билет.

И заселвате тъга в моя жив дом
и чакате, хитреци,  да се преломя,
и тежко посървате моя живот,
аз напук - в пролет ще се претворя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....