28.03.2008 г., 13:50 ч.

Събудени очи 

  Поезия
5.0 / 8
676 0 15
Мои мъртви сънени очи,
мои мрачни фанатици,
мои бледи, восъчни светци,
кривнали от времето встрани!
С колко багри, звуци в полутон,
вдигахте огради и стени,
без да знаете за миг покой,
двоен живот във вас тупти!
В повяхнало-зелени листа,
някой ще открие своя живец,
за свежо-сгърчена зеленина,
ще плаща с еднопосочен билет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
  • До къщата бяла, ей там на брега, където прибоят изпраща вълните, мержее се фигура, брат на зорите: с...
  • Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...
  • Страхувам се от бели облаци. Не е ли фобия? Кажи ми Драконе на светове от приказките детски. ......

Още произведения »