Събудени очи
мои мрачни фанатици,
мои бледи, восъчни светци,
кривнали от времето встрани!
С колко багри, звуци в полутон,
вдигахте огради и стени,
без да знаете за миг покой,
двоен живот във вас тупти!
В повяхнало-зелени листа,
някой ще открие своя живец,
за свежо-сгърчена зеленина,
ще плаща с еднопосочен билет.
И заселвате тъга в моя жив дом
и чакате, хитреци, да се преломя,
и тежко посървате моя живот,
аз напук - в пролет ще се претворя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени