Valens (Валентина Лозова)
127 568
16 may 2012, 16:24

Събудих се... 

  Poesía » De amor
855 0 4

Събудих се... Отново две очи

прогаряха клепача на съня,

сервирайки в чинийки от винú

копнежа по несбъдната мечта.

 

Събудих се... Огромната луна

ръцете си във люлка беше вплела

и само тя, единствена в света,

за нас подслон да бъде бе приела.

 

Събудих се... Тогава те видях

във призмата кристална на сълзата,

във цветния прашец, посипал грях,

в магьосника, родил за мен дъгата.

 

Събудих се... а може би не съм...

Вълшебството зад миглите остана

и там, във споделения ни сън,

ще разцъфтим в изгарящия пламък.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много!
  • Богата образност, разгърнати алегории, висок чувствен градус на стихописане - едно сполучливо стихотворение. Тези "чинийки от вини" звучат някак маниерно, но иносказанието, експресията на душевните преживявания, образното мислене изкупват малкия недостатък. Любовта в българската женска поезия често е агресивна, докато тук авторката ни поднася видения от сферата на баладичното и приказното, което е определен успех. Поздравявам и желая леко перо!
  • Вълшебство... Поздрав!
  • Магия има в този сън, а дали е само магия?
Propuestas
: ??:??