Събудих се...
Събудих се... Отново две очи
прогаряха клепача на съня,
сервирайки в чинийки от винú
копнежа по несбъдната мечта.
Събудих се... Огромната луна
ръцете си във люлка беше вплела
и само тя, единствена в света,
за нас подслон да бъде бе приела.
Събудих се... Тогава те видях
във призмата кристална на сълзата,
във цветния прашец, посипал грях,
в магьосника, родил за мен дъгата.
Събудих се... а може би не съм...
Вълшебството зад миглите остана
и там, във споделения ни сън,
ще разцъфтим в изгарящия пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
