May 16, 2012, 4:24 PM

Събудих се...

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Събудих се... Отново две очи

прогаряха клепача на съня,

сервирайки в чинийки от винú

копнежа по несбъдната мечта.

 

Събудих се... Огромната луна

ръцете си във люлка беше вплела

и само тя, единствена в света,

за нас подслон да бъде бе приела.

 

Събудих се... Тогава те видях

във призмата кристална на сълзата,

във цветния прашец, посипал грях,

в магьосника, родил за мен дъгата.

 

Събудих се... а може би не съм...

Вълшебството зад миглите остана

и там, във споделения ни сън,

ще разцъфтим в изгарящия пламък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви много!
  • Богата образност, разгърнати алегории, висок чувствен градус на стихописане - едно сполучливо стихотворение. Тези "чинийки от вини" звучат някак маниерно, но иносказанието, експресията на душевните преживявания, образното мислене изкупват малкия недостатък. Любовта в българската женска поезия често е агресивна, докато тук авторката ни поднася видения от сферата на баладичното и приказното, което е определен успех. Поздравявам и желая леко перо!
  • Вълшебство... Поздрав!
  • Магия има в този сън, а дали е само магия?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...