Събудих се...

Поэзия » Любовная

1.1K 0 4

Събудих се... Отново две очи

прогаряха клепача на съня,

сервирайки в чинийки от винú

копнежа по несбъдната мечта.

Събудих се... Огромната луна

ръцете си във люлка беше вплела

и само тя, единствена в света,

за нас подслон да бъде бе приела.

Събудих се... Тогава те видях

във призмата кристална на сълзата,

във цветния прашец, посипал грях,

в магьосника, родил за мен дъгата.

Събудих се... а може би не съм...

Вълшебството зад миглите остана

и там, във споделения ни сън,

ще разцъфтим в изгарящия пламък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Valens (Валентина Лозова)

Благодаря ви много!

2012-05-17T19:29:02+03:00
severianin (Валентин Чернев)

Богата образност, разгърнати алегории, висок чувствен градус на стихописане - едно сполучливо стихотворение. Тези "чинийки от вини" звучат някак маниерно, но иносказанието, експресията на душевните преживявания, образното мислене изкупват малкия недостатък. Любовта в българската женска поезия често е агресивна, докато тук авторката ни поднася видения от сферата на баладичното и приказното, което е определен успех. Поздравявам и желая леко перо!

2012-05-16T20:29:10+03:00
elenasim1 (Елeна)

Вълшебство... Поздрав!

2012-05-16T18:02:12+03:00
zefpet (Илко Карайчев)

Магия има в този сън, а дали е само магия?

2012-05-16T17:09:51+03:00