1 feb 2017, 16:47

Събудих се

  Poesía » Otra
781 0 0

Събудих се отново друга,

в студена стая с прекършени от болката  крила.

Събудих се с ограбена душа и разпиляна

на мънички парчета стъкълца, останали от кристална чаша,

в която преди часове отпивах любовта.

 

Събудих се и няма начин...

Деня обгърна ме със грижа и тъга.

Смрази сърцето ми, но продължих нататък.

Забравих за нощта.

Обля ме сива суета.

 

Поех по тъй познатата  пътека,

докато часовника стрелките превъртя

и в небето блесна първата звезда.

Тогава се запали в мене дива светлина.

Бях отново аз не беше другата.

 

Зашумяха бури.

Преобърна се света за час.

Полетяха жупел и огньове...

Обгърна ме пламтяща страст.

 

Изгарях.

Макар да знаех, че на сутринта ще се събудя в грях.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....