Събудих се отново друга,
в студена стая с прекършени от болката крила.
Събудих се с ограбена душа и разпиляна
на мънички парчета стъкълца, останали от кристална чаша,
в която преди часове отпивах любовта.
Събудих се и няма начин...
Деня обгърна ме със грижа и тъга.
Смрази сърцето ми, но продължих нататък.
Забравих за нощта.
Обля ме сива суета.
Поех по тъй познатата пътека,
докато часовника стрелките превъртя ...