Събудих се отново друга,

в студена стая с прекършени от болката  крила.

Събудих се с ограбена душа и разпиляна

на мънички парчета стъкълца, останали от кристална чаша,

в която преди часове отпивах любовта.

Събудих се и няма начин...

Деня обгърна ме със грижа и тъга.

Смрази сърцето ми, но продължих нататък.

Забравих за нощта.

Обля ме сива суета.

Поех по тъй познатата  пътека,

докато часовника стрелките превъртя

и в небето блесна първата звезда.

Тогава се запали в мене дива светлина.

Бях отново аз не беше другата.

Зашумяха бури.

Преобърна се света за час.

Полетяха жупел и огньове...

Обгърна ме пламтяща страст.

Изгарях.

Макар да знаех, че на сутринта ще се събудя в грях.