Събудих се отново друга,
в студена стая с прекършени от болката крила.
Събудих се с ограбена душа и разпиляна
на мънички парчета стъкълца, останали от кристална чаша,
в която преди часове отпивах любовта.
Събудих се и няма начин...
Деня обгърна ме със грижа и тъга.
Смрази сърцето ми, но продължих нататък.
Забравих за нощта.
Обля ме сива суета.
Поех по тъй познатата пътека,
докато часовника стрелките превъртя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up