14 jul 2017, 21:12

Събуждане

979 0 1

                                               Събуждане

                                  Зората пристъпи на пръсти

                                  и тихо подгони нощта.

                                  Денят се събуди, окъпан

                                  в ослепителна белота.

                                  

                                  Мълчейки, звездите бледнеят, 

                                  потъват в небесната вис,

                                  с надежда отново да видят

                                  света ни, усмихнат и чист.  

 

                                  Събуждам се пак окрилена,

                                  че в нощния сън бях при теб,

                                  в прегръдка ти – силна, стопена

                                  снежинка, дошла отдалеч. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...