Събуждане
Събуждане
Зората пристъпи на пръсти
и тихо подгони нощта.
Денят се събуди, окъпан
в ослепителна белота.
Мълчейки, звездите бледнеят,
потъват в небесната вис,
с надежда отново да видят
света ни, усмихнат и чист.
Събуждам се пак окрилена,
че в нощния сън бях при теб,
в прегръдка ти – силна, стопена
снежинка, дошла отдалеч.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Иванова Todos los derechos reservados