14 jul 2017, 21:12

Събуждане 

  Poesía » Del paisaje
786 0 1

                                               Събуждане

                                  Зората пристъпи на пръсти

                                  и тихо подгони нощта.

                                  Денят се събуди, окъпан

                                  в ослепителна белота.

                                  

                                  Мълчейки, звездите бледнеят, 

                                  потъват в небесната вис,

                                  с надежда отново да видят

                                  света ни, усмихнат и чист.  

 

                                  Събуждам се пак окрилена,

                                  че в нощния сън бях при теб,

                                  в прегръдка ти – силна, стопена

                                  снежинка, дошла отдалеч. 

© Павлина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??