14.07.2017 г., 21:12

Събуждане

976 0 1

                                               Събуждане

                                  Зората пристъпи на пръсти

                                  и тихо подгони нощта.

                                  Денят се събуди, окъпан

                                  в ослепителна белота.

                                  

                                  Мълчейки, звездите бледнеят, 

                                  потъват в небесната вис,

                                  с надежда отново да видят

                                  света ни, усмихнат и чист.  

 

                                  Събуждам се пак окрилена,

                                  че в нощния сън бях при теб,

                                  в прегръдка ти – силна, стопена

                                  снежинка, дошла отдалеч. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...