Jul 14, 2017, 9:12 PM

Събуждане

975 0 1

                                               Събуждане

                                  Зората пристъпи на пръсти

                                  и тихо подгони нощта.

                                  Денят се събуди, окъпан

                                  в ослепителна белота.

                                  

                                  Мълчейки, звездите бледнеят, 

                                  потъват в небесната вис,

                                  с надежда отново да видят

                                  света ни, усмихнат и чист.  

 

                                  Събуждам се пак окрилена,

                                  че в нощния сън бях при теб,

                                  в прегръдка ти – силна, стопена

                                  снежинка, дошла отдалеч. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...