dervish (Кан) dervish (Кан)
15
21 feb 2009, 0:29

Съд

  Poesía » Otra
1.4K 0 5
        
         Съд
В уречен ден и час,
рано или късно,
всеки един от нас,
редовно призован
по природния закон,
пред съда на живота
смирено ще застане.
Ще чуе строгата  присъда.
Няма как, ще я приеме.
Но е важно, важно е,
дявол да го вземе,
дали прав или на колене!
А той,
Съдът на живота,
оправдателна присъда
не познава,
не признава,
не издава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кан Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Спорно е!И защо ли ти е присъда?Ти си отвъд...А отсам ти категорично си я написал.Знаеш я предварително!
  • ARTY (Сашка Нешева)
    ARTY (Сашка Нешева)
    В този живот всеки си носи кръста до последния си дъх, ...и тогава застава пред Съда ...там оставя кръста... Поздрави за стихотворението!
  • assen_stefanov (Асен Стефанов)
    assen_stefanov (Асен Стефанов)
    Присъдата на живота се ИЗПЪЛНЯВА, докато човека е жив!Най-тежкото наказание от съда на живота е прозрението.Знаете ли какво ще стане ако един КОН-прозре че е-впрегатно животно?И т.н. и т.н...и любовта!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Душа -душа да не поробва и Дух - Духа да не подвежда?!
    Страшният Съд е осъзнаването на Душата - Тя самата го провежда в миг на прозрение, на осъзнаване!Самото прозрение от своя страна, не издава оправдателна присъда!
    Ветровит Сливенски поздрав!

  • Медхора (Лора)
    Медхора (Лора)
    Природен закон е нашата карма.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0