dervish (Кан) dervish (Кан)
15
Feb 21, 2009, 12:29 AM

Съд

  Poetry » Other
1.4K 0 5
        
         Съд
В уречен ден и час,
рано или късно,
всеки един от нас,
редовно призован
по природния закон,
пред съда на живота
смирено ще застане.
Ще чуе строгата  присъда.
Няма как, ще я приеме.
Но е важно, важно е,
дявол да го вземе,
дали прав или на колене!
А той,
Съдът на живота,
оправдателна присъда
не познава,
не признава,
не издава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кан All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Спорно е!И защо ли ти е присъда?Ти си отвъд...А отсам ти категорично си я написал.Знаеш я предварително!
  • ARTY (Сашка Нешева)
    ARTY (Сашка Нешева)
    В този живот всеки си носи кръста до последния си дъх, ...и тогава застава пред Съда ...там оставя кръста... Поздрави за стихотворението!
  • assen_stefanov (Асен Стефанов)
    assen_stefanov (Асен Стефанов)
    Присъдата на живота се ИЗПЪЛНЯВА, докато човека е жив!Най-тежкото наказание от съда на живота е прозрението.Знаете ли какво ще стане ако един КОН-прозре че е-впрегатно животно?И т.н. и т.н...и любовта!
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Душа -душа да не поробва и Дух - Духа да не подвежда?!
    Страшният Съд е осъзнаването на Душата - Тя самата го провежда в миг на прозрение, на осъзнаване!Самото прозрение от своя страна, не издава оправдателна присъда!
    Ветровит Сливенски поздрав!

  • Медхора (Лора)
    Медхора (Лора)
    Природен закон е нашата карма.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0