21.02.2009 г., 0:29

Съд

1.4K 0 5
        
         Съд
В уречен ден и час,
рано или късно,
всеки един от нас,
редовно призован
по природния закон,
пред съда на живота
смирено ще застане.
Ще чуе строгата  присъда.
Няма как, ще я приеме.
Но е важно, важно е,
дявол да го вземе,
дали прав или на колене!
А той,
Съдът на живота,
оправдателна присъда
не познава,
не признава,
не издава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спорно е!И защо ли ти е присъда?Ти си отвъд...А отсам ти категорично си я написал.Знаеш я предварително!
  • В този живот всеки си носи кръста до последния си дъх, ...и тогава застава пред Съда ...там оставя кръста... Поздрави за стихотворението!
  • Присъдата на живота се ИЗПЪЛНЯВА, докато човека е жив!Най-тежкото наказание от съда на живота е прозрението.Знаете ли какво ще стане ако един КОН-прозре че е-впрегатно животно?И т.н. и т.н...и любовта!
  • Душа -душа да не поробва и Дух - Духа да не подвежда?!
    Страшният Съд е осъзнаването на Душата - Тя самата го провежда в миг на прозрение, на осъзнаване!Самото прозрение от своя страна, не издава оправдателна присъда!
    Ветровит Сливенски поздрав!

  • Природен закон е нашата карма.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...