21 февр. 2009 г., 00:29

Съд

Поэзия » Другая

1.4K 0 5

Съд
В уречен ден и час,
рано или късно,
всеки един от нас,
редовно призован
по природния закон,
пред съда на живота
смирено ще застане.
Ще чуе строгата присъда.
Няма как, ще я приеме.
Но е важно, важно е,
дявол да го вземе,
дали прав или на колене!
А той,
Съдът на живота,
оправдателна присъда
не познава,
не признава,
не издава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

враната (Маргарита Василева)

Спорно е!И защо ли ти е присъда?Ти си отвъд...А отсам ти категорично си я написал.Знаеш я предварително!

2009-02-23T07:43:59+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

В този живот всеки си носи кръста до последния си дъх, ...и тогава застава пред Съда ...там оставя кръста... Поздрави за стихотворението!

2009-02-21T22:00:12+02:00
assen_stefanov (Асен Стефанов)

Присъдата на живота се ИЗПЪЛНЯВА, докато човека е жив!Най-тежкото наказание от съда на живота е прозрението.Знаете ли какво ще стане ако един КОН-прозре че е-впрегатно животно?И т.н. и т.н...и любовта!

2009-02-21T10:11:14+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Душа -душа да не поробва и Дух - Духа да не подвежда?!
Страшният Съд е осъзнаването на Душата - Тя самата го провежда в миг на прозрение, на осъзнаване!Самото прозрение от своя страна, не издава оправдателна присъда!
Ветровит Сливенски поздрав!

2009-02-21T08:17:04+02:00
Медхора (Лора)

Природен закон е нашата карма.

2009-02-21T01:42:41+02:00