9 sept 2007, 15:02

Съдба 

  Poesía
935 0 2
Съдба, защо си тъй жестока?
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи,
че отминалите дни не можем да забравим
и все повече и повече боли,
заради момчетата на нашите мечти.
Сега стоим на сепарето
в очакване да влязат те,
търсим ги с надежда
и се молим да се върнат тук,
на наш`то сепаре!!!

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво стихче!Хареса ми!Поздрав
  • До колкото разбирам са приели половинките ви в казармата, но ме поправи ако греша. Иначе стихчето е някък... вдъхновяващо, много добре написано. Уловила си смисълът и римата на едно място Искрени поздравчета.
Propuestas
: ??:??