Съдба
Съдба, защо си тъй жестока?
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи,
че отминалите дни не можем да забравим
и все повече и повече боли,
заради момчетата на нашите мечти.
Сега стоим на сепарето
в очакване да влязат те,
търсим ги с надежда
и се молим да се върнат тук,
на наш`то сепаре!!!
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи,
че отминалите дни не можем да забравим
и все повече и повече боли,
заради момчетата на нашите мечти.
Сега стоим на сепарето
в очакване да влязат те,
търсим ги с надежда
и се молим да се върнат тук,
на наш`то сепаре!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Всички права запазени
