Съдба, защо си тъй жестока? Защо отне ни нашите момчета? Защо остави ни сами? Сега стоим на наш`та маса и очите ни се пълнят със сълзи, че отминалите дни не можем да забравим и все повече и повече боли, заради момчетата на нашите мечти. Сега стоим на сепарето в очакване да влязат те, търсим ги с надежда и се молим да се върнат тук, на наш`то сепаре!!!
До колкото разбирам са приели половинките ви в казармата, но ме поправи ако греша. Иначе стихчето е някък... вдъхновяващо, много добре написано. Уловила си смисълът и римата на едно място Искрени поздравчета.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.