Sep 9, 2007, 3:02 PM
Съдба
Съдба, защо си тъй жестока?
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи,
че отминалите дни не можем да забравим
и все повече и повече боли,
заради момчетата на нашите мечти.
Сега стоим на сепарето
в очакване да влязат те,
търсим ги с надежда
и се молим да се върнат тук,
на наш`то сепаре!!!
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи,
че отминалите дни не можем да забравим
и все повече и повече боли,
заради момчетата на нашите мечти.
Сега стоим на сепарето
в очакване да влязат те,
търсим ги с надежда
и се молим да се върнат тук,
на наш`то сепаре!!!
© Симона All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво стихче!Хареса ми!Поздрав
-
До колкото разбирам са приели половинките ви в казармата, но ме поправи ако греша. Иначе стихчето е някък... вдъхновяващо, много добре написано. Уловила си смисълът и римата на едно място Искрени поздравчета.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
