22 ago 2012, 17:19

Съдба!

  Poesía » Otra
909 0 1

Съдба!

       Тайнствена и магична,

за някои така непонятна,

 за други обична!

       Ти ни водиш през лабиринта на живота,

низ от радости и падения,

от усмивки и сълзи!

Съдба!

       Понякога пропадаме в пропаст дълбока,

друг път  в небесно царство

царе стоим.

      Ти нашите стъпки с умисъл подредила си

и до всеки бодлив трън

по една роза посадила си.

Съдба!

       Моето утре, вчера

и днес ти знаеш, а не като мен

трепетно да гадаеш.

       Минало и бъдеще заедно вплиташ

и с докосване тайно едно

в сърцата на всеки орисаш.

Съдба!

       Дълго чакани и неочаквани

моменти ти ни подаряваш,

в точния миг нито секунда не закъсняваш.

       И нали си ”съдба”...

ти никога и никого не забравяш,

всеки с заслуженото съдиш или награждаваш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...