Съдба!
Съдба!
Тайнствена и магична,
за някои така непонятна,
за други обична!
Ти ни водиш през лабиринта на живота,
низ от радости и падения,
от усмивки и сълзи!
Съдба!
Понякога пропадаме в пропаст дълбока,
друг път в небесно царство
царе стоим.
Ти нашите стъпки с умисъл подредила си
и до всеки бодлив трън
по една роза посадила си.
Съдба!
Моето утре, вчера
и днес ти знаеш, а не като мен
трепетно да гадаеш.
Минало и бъдеще заедно вплиташ
и с докосване тайно едно
в сърцата на всеки орисаш.
Съдба!
Дълго чакани и неочаквани
моменти ти ни подаряваш,
в точния миг нито секунда не закъсняваш.
И нали си ”съдба”...
ти никога и никого не забравяш,
всеки с заслуженото съдиш или награждаваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Петрова Всички права запазени
