Съдба!

Съдба!

       Тайнствена и магична,

за някои така непонятна,

 за други обична!

       Ти ни водиш през лабиринта на живота,

низ от радости и падения,

от усмивки и сълзи!

Съдба!

       Понякога пропадаме в пропаст дълбока,

друг път  в небесно царство

царе стоим.

      Ти нашите стъпки с умисъл подредила си

и до всеки бодлив трън

по една роза посадила си.

Съдба!

       Моето утре, вчера

и днес ти знаеш, а не като мен

трепетно да гадаеш.

       Минало и бъдеще заедно вплиташ

и с докосване тайно едно

в сърцата на всеки орисаш.

Съдба!

       Дълго чакани и неочаквани

моменти ти ни подаряваш,

в точния миг нито секунда не закъсняваш.

       И нали си ”съдба”...

ти никога и никого не забравяш,

всеки с заслуженото съдиш или награждаваш!