6 nov 2011, 21:11

Съдба 

  Poesía » Otra
549 0 14

Аз знам, че времето не лекува,

то само кристално избистря нещата

и всичко си идва на мястото,

дори и с цената на самотата.


Ако си бил добър, това се забравя,

ако си дал, не чакай отплата,

ако си наранил, навярно

си получил разплата.


Така сме устроени ние,

че помним лошото, а не доброто,

когато гръм удари, тогава

се сещаме да бягаме от злото.


Но нашето сърце е тъй голямо,

дарява, обича и страда,

кой какво е получил -

само което заслужава!


Друг раздава благата! 

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??