Съдба
Аз знам, че времето не лекува,
то само кристално избистря нещата
и всичко си идва на мястото,
дори и с цената на самотата.
Ако си бил добър, това се забравя,
ако си дал, не чакай отплата,
ако си наранил, навярно
си получил разплата.
Така сме устроени ние,
че помним лошото, а не доброто,
когато гръм удари, тогава
се сещаме да бягаме от злото.
Но нашето сърце е тъй голямо,
дарява, обича и страда,
кой какво е получил -
само което заслужава!
Друг раздава благата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
