6.11.2011 г., 21:11 ч.

Съдба 

  Поезия » Друга
524 0 14

Аз знам, че времето не лекува,

то само кристално избистря нещата

и всичко си идва на мястото,

дори и с цената на самотата.


Ако си бил добър, това се забравя,

ако си дал, не чакай отплата,

ако си наранил, навярно

си получил разплата.


Така сме устроени ние,

че помним лошото, а не доброто,

когато гръм удари, тогава

се сещаме да бягаме от злото.


Но нашето сърце е тъй голямо,

дарява, обича и страда,

кой какво е получил -

само което заслужава!


Друг раздава благата! 

© Таня Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??