Съдба

3 may 2009, 10:13

Poesía » De amor

599 0 1

Очи не свеждай засрамени,

не слушай чуждите сплетни.

Забравят хора озлобени,

че също млади са били!

Летят годините метежни.

И зрелите. И ние с тях.

Но парят шепите ни нежни

от тъмна страст и светъл грях.

Не свеждай поглед и не давай

ухо на клюки и сплетни.

Край нас животът продължава.

И става тих. Вдигни очи.

„Звездна трева” изд.2001г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.