3.05.2009 г., 10:13

Съдба

785 0 1

Очи не свеждай засрамени,

не слушай чуждите сплетни.

Забравят хора озлобени,

че също млади са били!

 

Летят годините метежни.

И зрелите. И ние с тях.

Но парят шепите ни нежни

от тъмна страст и светъл грях.

 

Не свеждай поглед и не давай

ухо на клюки и сплетни.

Край нас животът продължава.

И става тих. Вдигни очи.

 

„Звездна трева” изд.2001г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Миланов Шопов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Край нас животът продължава.

    И става тих. Вдигни очи."
    Страхотно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...