3 мая 2009 г., 10:13

Съдба

786 0 1

Очи не свеждай засрамени,

не слушай чуждите сплетни.

Забравят хора озлобени,

че също млади са били!

 

Летят годините метежни.

И зрелите. И ние с тях.

Но парят шепите ни нежни

от тъмна страст и светъл грях.

 

Не свеждай поглед и не давай

ухо на клюки и сплетни.

Край нас животът продължава.

И става тих. Вдигни очи.

 

„Звездна трева” изд.2001г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Миланов Шопов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Край нас животът продължава.

    И става тих. Вдигни очи."
    Страхотно!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...