Съдба

Poetry » Love

782 0 1

Очи не свеждай засрамени,

не слушай чуждите сплетни.

Забравят хора озлобени,

че също млади са били!

Летят годините метежни.

И зрелите. И ние с тях.

Но парят шепите ни нежни

от тъмна страст и светъл грях.

Не свеждай поглед и не давай

ухо на клюки и сплетни.

Край нас животът продължава.

И става тих. Вдигни очи.

„Звездна трева” изд.2001г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stef_bobi (Яна)

"Край нас животът продължава.

И става тих. Вдигни очи."
Страхотно!

2009-05-03T12:13:22+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0