31 ene 2010, 10:59

Съдба 

  Poesía » Otra
484 0 0
Отново сам! За кой ли път
заставам пак на кръстопът,
понесъл тежкия си кръст,
от свои и от чужди сочен с пръст,
посмешище, защото бях добър,
без маска или скрит зад параван,
бях себе си! Без роля на живота-сцена,
цената вече е платена, а тя е моето сърце,
останах даже без лице, загубих всичко !
Треперещ лист и празнота, това е моята съдба,
но според тях, уви, не са познали!
Миг ще бъдеш на върха, а после сгазен във калта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??