31.01.2010 г., 10:59 ч.

Съдба 

  Поезия » Друга
485 0 0
Отново сам! За кой ли път
заставам пак на кръстопът,
понесъл тежкия си кръст,
от свои и от чужди сочен с пръст,
посмешище, защото бях добър,
без маска или скрит зад параван,
бях себе си! Без роля на живота-сцена,
цената вече е платена, а тя е моето сърце,
останах даже без лице, загубих всичко !
Треперещ лист и празнота, това е моята съдба,
но според тях, уви, не са познали!
Миг ще бъдеш на върха, а после сгазен във калта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??