Jan 31, 2010, 10:59 AM

Съдба

  Poetry » Other
590 0 0

Отново сам! За кой ли път

заставам пак на кръстопът,

понесъл тежкия си кръст,

от свои и от чужди сочен с пръст,

посмешище, защото бях добър,

без маска или скрит зад параван,

бях себе си! Без роля на живота-сцена,

цената вече е платена, а тя е моето сърце,

останах даже без лице, загубих всичко !

Треперещ лист и празнота, това е моята съдба,

но според тях, уви, не са познали!

Миг ще бъдеш на върха, а после сгазен във калта,

изправяш се и продължаваш, вървиш напред,

не се предаваш, бориш се за всеки дъх…

Застанал пак на кръстопът,

прави добро, то някога се връща,

макар и да те сочат с пръст…

 

Живко Иванов

29.01.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...