Съдба

Poesía

619 0 4

Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananel (Нелиса)

Който дължи ключа...
Много е хубаво!

2009-10-15T22:56:40+03:00
smile1 (Валка)

Благодаря ви на всички!Дори и на този, който няма доблест да напише за какво е тази ниска оценка!
И въпреки всичко, ЩЕ продължавам да пуликувам!!!

2009-10-15T14:21:03+03:00
feia (Вилдан Сефер)

2009-10-14T20:17:22+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Влюбена в съдбата и още нещо... още нещо!

2009-10-14T10:22:09+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0