13 oct 2009, 21:10

Съдба

  Poesía
609 0 4

Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Който дължи ключа...
    Много е хубаво!
  • Благодаря ви на всички!Дори и на този, който няма доблест да напише за какво е тази ниска оценка!
    И въпреки всичко, ЩЕ продължавам да пуликувам!!!
  • Влюбена в съдбата и още нещо... още нещо!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...