Съдба
Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
