smile1 (Валка)
448 4639
13 окт. 2009 г., 21:10

Съдба 

  Поэзия
451 0 4

Съдбата
пак покани ме
да спорим,
погали ме
със грапава ръка.
Отново иска
да чертае
бъдеще,
през стара
есенна мъгла.
Заравя
пръстите дълбоко,
дълбае,
във душевните недра,
но там
не смея да отворя,
заключена е
тежката врата!
Единствено
за тебе ще открехна
без страх
железните врати,
защото
ТИ си моят
блян вълшебен
и моята
съдба си ТИ!

 

 

 

 

 

© Валка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Който дължи ключа...
    Много е хубаво!
  • Благодаря ви на всички!Дори и на този, който няма доблест да напише за какво е тази ниска оценка!
    И въпреки всичко, ЩЕ продължавам да пуликувам!!!
  • Влюбена в съдбата и още нещо... още нещо!
Предложения
: ??:??