Съдба

Къща без хора...дом без любов,

безумно отчаян редиш си комфорт.

Тостове пишеш,раздаваш копнеж

отчаяно търсиш живота си днес.

Свидетел без име,сочи те с пръст

и казва че ти си... днеска врагът.

А ти смутено се цупиш ,защо?

Нима не знаеш,за чистото зло...

Птица самотна ,гнездото напуска

Вълк закусва с агнеца отново

а тинята крие следите от нас

покрива страма ни без капчича гняв.

Съдбата ни стреща с много неща

но никога тя не се крие от нас...

Дънгосва,следи по земята оставя,

на никого,нищо за нищо тя не прощава.