Съдба
433
0
0
Къща без хора...дом без любов,
безумно отчаян редиш си комфорт.
Тостове пишеш,раздаваш копнеж
отчаяно търсиш живота си днес.
Свидетел без име,сочи те с пръст
и казва че ти си... днеска врагът.
А ти смутено се цупиш ,защо?
Нима не знаеш,за чистото зло...
Птица самотна ,гнездото напуска
Вълк закусва с агнеца отново
а тинята крие следите от нас
покрива страма ни без капчича гняв.
Съдбата ни стреща с много неща
но никога тя не се крие от нас...
Дънгосва,следи по земята оставя,
на никого,нищо за нищо тя не прощава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
