4 feb 2008, 9:05

Съдба

  Poesía
948 0 6

СЪДБА

 

Среща ни,

за да се обичаме и мразим.

Прави ни майки -

 да сме потребни.

Момчетата стават бащи

и се прераждат.

Дарява ни рожби -

те осмислят  живота ни.

 

СЪДБА

 

Решава докога

ще чуваме кукувицата.

Поръчва музиката -

ние играем и плащаме.

Понякога оставя делата

в наши ръце, за да си вярваме.

Идват внуците

и удължават дните ни.

 

СЪДБА

 

Праща ни самота,

за да погледнем в себе си.

Подарява ни бастуни -

и те ни разхождат в парка.

Дава ни болки,

с тях да си плащаме сметките.

Оставя ни есен и старост,

когато отлетят птиците и децата ни.

 

СЪДБА. Среща ни с надеждата

толкова пъти, колкото сме заслужили.

 

СЪДБА. Наша човешка -

единственото ни неповторимо имане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Различна си!!!
    СЪДБА. Среща ни с надеждата
    толкова пъти, колкото сме заслужили.


    СЪДБА. Наша човешка -
    единственото ни неповторимо имане.

    !!!

  • Хубаво е, мила Лили!
  • Ех...Лили...натъжи ме с тази съдба...
    ...Оставя ни есен и старост,
    когато отлетят птиците и децата ни...
    много ми хареса! с обич, мила Лили.
  • Много истинско.За съдбата ,за смисъла на живота , за нашата безпомощност да променим нещо ,вече начертано.
    Хареса ми !Поздрави ,Лили!!
  • СЪДБА. Наша човешка -

    единственото ни неповторимо имане.
    Мъдър и откровен стих!Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...