4 февр. 2008 г., 09:05

Съдба

947 0 6

СЪДБА

 

Среща ни,

за да се обичаме и мразим.

Прави ни майки -

 да сме потребни.

Момчетата стават бащи

и се прераждат.

Дарява ни рожби -

те осмислят  живота ни.

 

СЪДБА

 

Решава докога

ще чуваме кукувицата.

Поръчва музиката -

ние играем и плащаме.

Понякога оставя делата

в наши ръце, за да си вярваме.

Идват внуците

и удължават дните ни.

 

СЪДБА

 

Праща ни самота,

за да погледнем в себе си.

Подарява ни бастуни -

и те ни разхождат в парка.

Дава ни болки,

с тях да си плащаме сметките.

Оставя ни есен и старост,

когато отлетят птиците и децата ни.

 

СЪДБА. Среща ни с надеждата

толкова пъти, колкото сме заслужили.

 

СЪДБА. Наша човешка -

единственото ни неповторимо имане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Различна си!!!
    СЪДБА. Среща ни с надеждата
    толкова пъти, колкото сме заслужили.


    СЪДБА. Наша човешка -
    единственото ни неповторимо имане.

    !!!

  • Хубаво е, мила Лили!
  • Ех...Лили...натъжи ме с тази съдба...
    ...Оставя ни есен и старост,
    когато отлетят птиците и децата ни...
    много ми хареса! с обич, мила Лили.
  • Много истинско.За съдбата ,за смисъла на живота , за нашата безпомощност да променим нещо ,вече начертано.
    Хареса ми !Поздрави ,Лили!!
  • СЪДБА. Наша човешка -

    единственото ни неповторимо имане.
    Мъдър и откровен стих!Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...