Съдба
СЪДБА
Среща ни,
за да се обичаме и мразим.
Прави ни майки -
да сме потребни.
Момчетата стават бащи
и се прераждат.
Дарява ни рожби -
те осмислят живота ни.
СЪДБА
Решава докога
ще чуваме кукувицата.
Поръчва музиката -
ние играем и плащаме.
Понякога оставя делата
в наши ръце, за да си вярваме.
Идват внуците
и удължават дните ни.
СЪДБА
Праща ни самота,
за да погледнем в себе си.
Подарява ни бастуни -
и те ни разхождат в парка.
Дава ни болки,
с тях да си плащаме сметките.
Оставя ни есен и старост,
когато отлетят птиците и децата ни.
СЪДБА. Среща ни с надеждата
толкова пъти, колкото сме заслужили.
СЪДБА. Наша човешка -
единственото ни неповторимо имане.
© Лилия Велчева All rights reserved.
