Съдба
СЪДБА
Среща ни,
за да се обичаме и мразим.
Прави ни майки -
да сме потребни.
Момчетата стават бащи
и се прераждат.
Дарява ни рожби -
те осмислят живота ни.
СЪДБА
Решава докога
ще чуваме кукувицата.
Поръчва музиката -
ние играем и плащаме.
Понякога оставя делата
в наши ръце, за да си вярваме.
Идват внуците
и удължават дните ни.
СЪДБА
Праща ни самота,
за да погледнем в себе си.
Подарява ни бастуни -
и те ни разхождат в парка.
Дава ни болки,
с тях да си плащаме сметките.
Оставя ни есен и старост,
когато отлетят птиците и децата ни.
СЪДБА. Среща ни с надеждата
толкова пъти, колкото сме заслужили.
СЪДБА. Наша човешка -
единственото ни неповторимо имане.
© Лилия Велчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е, мила Лили!
-
Ех...Лили...натъжи ме с тази съдба...
...Оставя ни есен и старост,
когато отлетят птиците и децата ни...
много ми хареса! с обич, мила Лили. -
Много истинско.За съдбата ,за смисъла на живота , за нашата безпомощност да променим нещо ,вече начертано.
Хареса ми !Поздрави ,Лили!! -
СЪДБА. Наша човешка -
единственото ни неповторимо имане.
Мъдър и откровен стих!Поздравления! -
Колко вярно! Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
СЪДБА. Среща ни с надеждата
толкова пъти, колкото сме заслужили.
СЪДБА. Наша човешка -
единственото ни неповторимо имане.
!!!