4.02.2008 г., 9:05

Съдба

944 0 6

СЪДБА

 

Среща ни,

за да се обичаме и мразим.

Прави ни майки -

 да сме потребни.

Момчетата стават бащи

и се прераждат.

Дарява ни рожби -

те осмислят  живота ни.

 

СЪДБА

 

Решава докога

ще чуваме кукувицата.

Поръчва музиката -

ние играем и плащаме.

Понякога оставя делата

в наши ръце, за да си вярваме.

Идват внуците

и удължават дните ни.

 

СЪДБА

 

Праща ни самота,

за да погледнем в себе си.

Подарява ни бастуни -

и те ни разхождат в парка.

Дава ни болки,

с тях да си плащаме сметките.

Оставя ни есен и старост,

когато отлетят птиците и децата ни.

 

СЪДБА. Среща ни с надеждата

толкова пъти, колкото сме заслужили.

 

СЪДБА. Наша човешка -

единственото ни неповторимо имане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Различна си!!!
    СЪДБА. Среща ни с надеждата
    толкова пъти, колкото сме заслужили.


    СЪДБА. Наша човешка -
    единственото ни неповторимо имане.

    !!!

  • Хубаво е, мила Лили!
  • Ех...Лили...натъжи ме с тази съдба...
    ...Оставя ни есен и старост,
    когато отлетят птиците и децата ни...
    много ми хареса! с обич, мила Лили.
  • Много истинско.За съдбата ,за смисъла на живота , за нашата безпомощност да променим нещо ,вече начертано.
    Хареса ми !Поздрави ,Лили!!
  • СЪДБА. Наша човешка -

    единственото ни неповторимо имане.
    Мъдър и откровен стих!Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...