dansyto (Данаил Таков)
804 3686
26 ago 2020, 16:17  

Съдбата на глухарчето 

  Poesía
369 3 3

Разпръсна нашироко семена,

чадърчетата в миг се разпиляха.

Виновен беше вятърът сега,

развихрил цветовете и листата.

 

И всеки парашут намери бряг,

ефирно приземи се в тишина.

А беше неизбежен този бяг –

в жадуващи ливади и поля.

 

Десетки дни под слънцето изкара,

десетки нощи – с бляскава луна.

Но лятото безмилостно догаря,

аз, Златно, ще те чакам ... в пролетта!

 

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??