dansyto (Данаил Таков)
803 3686
26.08.2020 г., 16:17 ч.  

Съдбата на глухарчето 

  Поезия
362 3 3

Разпръсна нашироко семена,

чадърчетата в миг се разпиляха.

Виновен беше вятърът сега,

развихрил цветовете и листата.

 

И всеки парашут намери бряг,

ефирно приземи се в тишина.

А беше неизбежен този бяг –

в жадуващи ливади и поля.

 

Десетки дни под слънцето изкара,

десетки нощи – с бляскава луна.

Но лятото безмилостно догаря,

аз, Златно, ще те чакам ... в пролетта!

 

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??