dansyto (Данаил Таков)
803 3686
26 авг. 2020 г., 16:17  

Съдбата на глухарчето 

  Поэзия
361 3 3

Разпръсна нашироко семена,

чадърчетата в миг се разпиляха.

Виновен беше вятърът сега,

развихрил цветовете и листата.

 

И всеки парашут намери бряг,

ефирно приземи се в тишина.

А беше неизбежен този бяг –

в жадуващи ливади и поля.

 

Десетки дни под слънцето изкара,

десетки нощи – с бляскава луна.

Но лятото безмилостно догаря,

аз, Златно, ще те чакам ... в пролетта!

 

 

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??