dansyto (Данаил Таков)
804 3686
Aug 26, 2020, 4:17 PM  

Съдбата на глухарчето 

  Poetry
364 3 3

Разпръсна нашироко семена,

чадърчетата в миг се разпиляха.

Виновен беше вятърът сега,

развихрил цветовете и листата.

 

И всеки парашут намери бряг,

ефирно приземи се в тишина.

А беше неизбежен този бяг –

в жадуващи ливади и поля.

 

Десетки дни под слънцето изкара,

десетки нощи – с бляскава луна.

Но лятото безмилостно догаря,

аз, Златно, ще те чакам ... в пролетта!

 

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??